Всеки умира в своя ден ♥ Луций Аней СЕНЕКА
(The suicide of Seneca (1871), Manuel Domínguez Sánchez, Museo del Prado)
Сенека поздравява Луцилий
Писмо LXIX
Не желая да прескачаш от място на място, тъй като такова преместване е непостоянство на душата. Тя не може да пусне корени в почивката, до момента в който не престанеш да скиташ и да се оглеждаш. За да можеш да владееш душата си, първо, стой тялото си от скитането. Освен това, колкото по-продължително е лекуването, толкоз по-голяма е изгодата от него. Не би трябвало да се прекъсва почивката и забравата за предишния живот. Позволи на очите да се отучат, разреши на ушите си да свикнат на избавителните думи. Колкото пъти тръгнеш – и в самото преместване ще изскочи нещо, което ще разсъни желанията ти. Така, както човек пробва да се измъкне от любовта, би трябвало да се заобикаля всичко, което припомня за обичаното тяло, тъй като нищо не се разсънва по-лесно от любовта. Така и този, който желае да остави желанията за всичко, от пристрастеност по което е пламтял, дано да отвърне очи и уши от всичко, което е изоставил. Чувствата се разпалват бързо. Накъдето и да се обърне, ще види сегашна цена на свое някогашно занятие. Не съществува зло без заплата. Алчността дава обещание благосъстояние, разточителството – доста и всевъзможни удоволствия, честолюбието – пурпур и ръкопляскания и от тях – власт, и всичко, което тази власт може. Пороците те съблазняват с награда; а тук би трябвало да живееш безплатно. Едва е допустимо за цялостен век пороците да усмирят надменността си и да влязат под робство, заради по този начин дългата им разхайтеност, и в случай че още сечем този интервал на дребни късове – и повече от век. Само усърдното бдение и внимание довеждат всяко нещо до съвършенство. Ако искаш да ме чуеш, размишлявай и упражнявай това, да приемеш гибелта, и в случай че това те убеди – да се приближиш до нея. Няма никакво значение тя ли ще пристигна при нас или ние ще отидем при нея. Убеди себе си, че не са правилни тези думи на невежата: „ Хубаво е да умреш от своя гибел “. Никой не умира от друга гибел, с изключение на от своята. Помисли също и за това: всеки умира в своя ден. Нищо не губиш от своето време, тъй като каквото оставяш, принадлежи на различен.
Бъди здрав!
Избрано от: „ Нравствени писма до Луцилий “ (Том 2), Луций Аней Сенека, превод Райка Николова, изд. „ Хеликон “, 2020 година
Картина: The suicide of Seneca (1871), Manuel Domínguez Sánchez, Museo del Prado; en.wikipedia.org
